Малко, добре отлежали виенски снимки. Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук. Елиас Канети Това с пълна сила важи и за Виена, която галено кръстих малкото Русе. Град на градините, музеите и изкуството. Прекрасните градини на Шьонбрун
Сравнение резолюцията на файлове от Fuji S5, конвертирани с различни конвертори. Снимката е направена от статив, заключване на огледалото, ф8, скалата е принтирана на лазерен принтер и не отразява максималните възможности на апарата. Ползвана е бета версия на Lightroom 3, пробна на Lightroom 2.6, пробна на Silkypix 4.1.29, Hyper Utility v3. Ползвани са настройките по […]
Неусетно се изтърколи още една година и дойде ред на Сурва. Повече за традицията и за самия фестивал може да научите на surva.org А пък аз ще ви покажа малко снимки. Клик с мишката ще отвори снимката в голям размер.
Шанхай, след дълъг полет и едно прекачване се оказваш в друг свят. Часът беше около 21:00 местно време. Влажноста и жегата те удрят още в ръкава на летището. Ах, каква влажност. Такси и почивка. На следващия ден, още по-горещо и влажно. Река Huangpu дели града на две части, на запад Puxi (на снимката горе – […]
Сурва – всяка зима на 13 срещу 14 януари маскирани млади мъже излизат по улиците за да изплашат злите духове и ги прогонят от селата. Сурва е международен фестивал на маскарадните игри, който се провежда в Перник през месец януари. Освен традиционно силното българско участие на сурвакари, кукери, бабугери и още доста други знайни и […]
UniWB Едно от нещата които винаги съм се опитвал да изстискам до край от апарата е било динамичен обхват. Най-важно за реализиране възможностите на камерата е правилното експониране. От гледна точка на динамичния обхват правилно експониране е изтеглянето на кривата на хистограмата максимално в дясно (ETTR). Хистограмата в дигиталния апарат обаче се генерира от мъничката […]
Всичко започна рано в една мъглива сряда от паркинга до стадиона. Тук му е времето да направя едно уточнение Олимп е името на планината, а най-високия и връх е Митикас 2917 м. Твърде често обаче Олимп се ползва и за име на върха, та ако се объркам надолу да знаете. Минахме границата, а времето не показваше никакви знаци на подобрение. Момчил, нашия водач продължаваше да ни окуражава, че тридневната прогноза е прекрасна. Когато се озовахме пред Олимп се оказа че той има една дъждовна шапчица – кумулус нимбус, а аз си мислех че облак е достатъчно описателно. Вездесъщата прогноза, обаче твърдеше че точно в четири след обяд въпросният нимбус ще се разкара и няма да се появи следващите три дни.
При Лептокария се отделихме от магистралата и завихме към Литохоро, малко китно селце сгушено в полите на Олимп. На 1000м. надморска височина стигнахме до Приониа – паркинг, който се оказа нашата изходна точка. Изоставихме автобуса, натоварихме се с дисагите и поехме по пътеката. Времето беше приятно хладно, дъжд не валеше.