Всичко започна рано в една мъглива сряда от паркинга до стадиона. Тук му е времето да направя едно уточнение Олимп е името на планината, а най-високия и връх е Митикас 2917 м. Твърде често обаче Олимп се ползва и за име на върха, та ако се объркам надолу да знаете. Минахме границата, а времето не показваше никакви знаци на подобрение. Момчил, нашия водач продължаваше да ни окуражава, че тридневната прогноза е прекрасна. Когато се озовахме пред Олимп се оказа че той има една дъждовна шапчица – кумулус нимбус, а аз си мислех че облак е достатъчно описателно. Вездесъщата прогноза, обаче твърдеше че точно в четири след обяд въпросният нимбус ще се разкара и няма да се появи следващите три дни.
При Лептокария се отделихме от магистралата и завихме към Литохоро, малко китно селце сгушено в полите на Олимп. На 1000м. надморска височина стигнахме до Приониа – паркинг, който се оказа нашата изходна точка. Изоставихме автобуса, натоварихме се с дисагите и поехме по пътеката. Времето беше приятно хладно, дъжд не валеше.