Малко, добре отлежали виенски снимки.
Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук.
Елиас Канети
Това с пълна сила важи и за Виена, която галено кръстих малкото Русе. Град на градините, музеите и изкуството.
Прекрасните градини на Шьонбрун
Сравнение резолюцията на файлове от Fuji S5, конвертирани с различни конвертори.
Снимката е направена от статив, заключване на огледалото, ф8, скалата е принтирана на лазерен принтер и не отразява максималните възможности на апарата. Ползвана е бета версия на Lightroom 3, пробна на Lightroom 2.6, пробна на Silkypix 4.1.29, Hyper Utility v3. Ползвани са настройките по подразбиране. 100% отрязъци от централната част на кадъра.
 |
|||
| Hyper Utility | Lightroom 2 | Lightroom 3 | Silkypix |
Silkypix и HU вадят много повече резолюция, като разликата между тях е в изострянето на изображението. В детайла разликата е минимална. Silkypix дава и по-малко артефакти.
Неусетно се изтърколи още една година и дойде ред на Сурва.
Повече за традицията и за самия фестивал може да научите на surva.org
А пък аз ще ви покажа малко снимки. Клик с мишката ще отвори снимката в голям размер.
Шанхай, след дълъг полет и едно прекачване се оказваш в друг свят. Часът беше около 21:00 местно време. Влажноста и жегата те удрят още в ръкава на летището. Ах, каква влажност. Такси и почивка. На следващия ден, още по-горещо и влажно. Река Huangpu дели града на две части, на запад Puxi (на снимката горе – Народния площад и Шанхайския музей), и Pudong – търговския и финансов център на изток (небостъргачите на долната снимка). *Съжалявам за имената написани на латиница, но това е единствения необъркващ начин.
Прекалено много впечатления за прекалено кратко време, или типичен първи ден на ново място. Continue reading Китайски хроники →
Сурва – всяка зима на 13 срещу 14 януари маскирани млади мъже излизат по улиците за да изплашат злите духове и ги прогонят от селата.
Сурва е международен фестивал на маскарадните игри, който се провежда в Перник през месец януари. Освен традиционно силното българско участие на сурвакари, кукери, бабугери и още доста други знайни и незнайни същества, на фестивала участват и чуждестрани групи. Повече за традицията и за самия фестивал може да научите на surva.org
Ето и няколко снимки от ХVІІІ-ия фестивал Continue reading Сурва 09 →
UniWB
Едно от нещата които винаги съм се опитвал да изстискам до край от апарата е било динамичен обхват. Най-важно за реализиране възможностите на камерата е правилното експониране. От гледна точка на динамичния обхват правилно експониране е изтеглянето на кривата на хистограмата максимално в дясно (ETTR).
Хистограмата в дигиталния апарат обаче се генерира от мъничката картинка вградена в роу файла, а не от данните в самия файл.
Върху данните от роу файла е приложен бял баланс, тонална корекция, гама, изостряне, наситеност, цветно пространство…
Голямата част от горните параметри могат да се регулират от менюто на камерата, но производителите упорито отказват да дадат лесен контрол върху белия баланс.
Белият баланс не е нищо различно от три коефициента които се прилагат на зеления, синия и червения канал. От тук белият баланс внася съществена грешка в нашето възприемане на хистограмата. Continue reading За експонирането надясно, хистограмата и белия баланс – UniWB →
Всичко започна рано в една мъглива сряда от паркинга до стадиона. Тук му е времето да направя едно уточнение Олимп е името на планината, а най-високия и връх е Митикас 2917 м. Твърде често обаче Олимп се ползва и за име на върха, та ако се объркам надолу да знаете. Минахме границата, а времето не показваше никакви знаци на подобрение. Момчил, нашия водач продължаваше да ни окуражава, че тридневната прогноза е прекрасна. Когато се озовахме пред Олимп се оказа че той има една дъждовна шапчица – кумулус нимбус, а аз си мислех че облак е достатъчно описателно. Вездесъщата прогноза, обаче твърдеше че точно в четири след обяд въпросният нимбус ще се разкара и няма да се появи следващите три дни.
При Лептокария се отделихме от магистралата и завихме към Литохоро, малко китно селце сгушено в полите на Олимп. На 1000м. надморска височина стигнахме до Приониа – паркинг, който се оказа нашата изходна точка. Изоставихме автобуса, натоварихме се с дисагите и поехме по пътеката. Времето беше приятно хладно, дъжд не валеше.
Постепенно влязохме в облаците. За около четири часа, на смрачаване стигнахме до хижа Спилиос Агапитос. На англоговорящите по-известна като Refuge A, или пък преведено на български божествен извор. За съжаление извор няма никъде наблизо. Олимп във високата си част е изключително суха планина. Водата си я носиш на гърба.
