Планината на Боговете

Всичко започна рано в една мъглива сряда от паркинга до стадиона. Тук му е времето да направя едно уточнение Олимп е името на планината, а най-високия и връх е Митикас 2917 м. Твърде често обаче Олимп се ползва и за име на върха, та ако се объркам надолу да знаете. Минахме границата, а времето не показваше никакви знаци на подобрение. Момчил, нашия водач продължаваше да ни окуражава, че тридневната прогноза е прекрасна. Когато се озовахме пред Олимп се оказа че той има една дъждовна шапчица – кумулус нимбус, а аз си мислех че облак е достатъчно описателно. Вездесъщата прогноза, обаче твърдеше че точно в четири след обяд въпросният нимбус ще се разкара и няма да се появи следващите три дни.

При Лептокария се отделихме от магистралата и завихме към Литохоро, малко китно селце сгушено в полите на Олимп. На 1000м. надморска височина стигнахме до Приониа – паркинг, който се оказа нашата изходна точка. Изоставихме автобуса, натоварихме се с дисагите и поехме по пътеката. Времето беше приятно хладно, дъжд не валеше.

001

Постепенно влязохме в облаците. За около четири часа, на смрачаване стигнахме до хижа Спилиос Агапитос. На англоговорящите по-известна като Refuge A, или пък преведено на български божествен извор. За съжаление извор няма никъде наблизо. Олимп във високата си част е изключително суха планина. Водата си я носиш на гърба.

002

На сутринта Митикас ни се представи облят в слънчева светлина.

003

Поехме бавно и славно, някъде се спряхме за кратка почивка и реших да разпъна статива, който на първия ден някой ласкаво нарече китара. Вярно че е големичък и стърчи. Както вече се досещате оказа се че самоснимачката е била на две секунди (имало и такава опция???!!!).

004

Вече не само аз се чудех какво търся тук.

005

При бърз поглед наляво не го открих, оказа се че това би трябвало да е връх Агиос Антониос (Свети Антоний, а в далечния план Калугерос (Калугерът).
006

Погледа надясно беше по-резултатен, митичния изпъваше снага в небесата. На около още 800 метра … денивелация.

007

Групата запазваше импулса от хубавото време и въпреки стръмния наклон напредвахме уверено.

008

След около два часа и половина покорихме първия връх за деня Скала – 2865м от него се разкриваше прекрасна гледка към връх Сколио (2911 метра) и цяла Македония. Кратка почивка и финален щурм на Митикас. Рязко осъзнах, защо хората бяха без, или със прилично малки раници и твърдо без „китари”. Вярно че бях с малката 40 л раница, но тя доволно ме затрудняваше при придвижването по метода „гъзаренко”. Оказал се единствен приложим за терена.

009

След около 35 минути и една кратка почивка се оказахме на Митикас.Отново поглед към Сколио и Македония, както и крайчеца на Стефани (нашата утрешна цел). Само като се сетя, колко примамливо близо изглеждаше Митикас от Скала… И аз бях чувал разпространения мит че Гърците при всяко качване на върха носели по камък за да го направят по-висок от Мусала. Като видиш за какво място става въпрос осъзнаваш пълната абсурдност на подобни митове ; ). На самия връх разбира се намерихме и българска следа, нашенец водопроводчик си рекламираше услугите. Съжалявам че му забравих номера, идеята беше всички дружно да го поздравим при прибирането в България.
След още 40 минути тътрене наобратно бяхме отново на Скала и се насочихме към Сколио, прекрасна пътека нищо общо с камънака до митичния.

011

От ляво надясно неизвестно хълмче, хижата Йосос Апостолоидис, връх Профитас Илия (пророк Илия), връх Стефани, връх Митикас, връх Скала. В дъното Егейско море и Халкидическия полуостров. Близкия план, разбира се е доминиран от моята сянка.

010

Времето продължаваше да е с нас и небето беше прекрасно синьо. На юг Олимп беше по-мек и заоблен.
Без да искам се сетих, че едва на третото качване успях да видя по-далеч от десет метра на Вихрен. Фотографско време уцелихме.

012

013

Високо планински полянки и подстъпите към връх Калугерос (Калугера).
Към шест часа, след няколко все по-дълги почивки и неколкократни срещи с дивите кози, се прибрахме в хижа Спилиос Агапитос. Заслужена почивка и подготовка за връх Стефани, който бил по-труден за качване!?
На следващия ден след около час катерене по пътечки за диви кози подсякохме Зонара и излязохме пред Платото на музите.

015

Пред нас се извиси Стефани (ударението е на и), а долу 400 метровия въртоп Горна. На ръба се виждаше хижа Йосос Апостолоидис. В хижата на 2740 м. се събрахме, хапнахме, Момчил ни овърза с едни въжета и поехме. 40 минутна разходка и се започна едно катерене и катерене и пак катерене. Урока от предния ден беше научен: малка раница, без статив. Оказа се, че последните 20 метра се вървят по самия ръб от едната страна 200 м, от другата 400 отвес. Въжетата вършеха добра работа. След още малко катерене, тътрене и провлачване стигнах и върха.

014

Изненада! Оказа се, че три от музите са зарязали платото и се припичат на върха.

016

Българският трибагреник гордо се развя на Стефани.
Стефани е висок „едва” 2908 метра, но не случайно е наричан трона на Зевс. За наша радост гръмовержеца, беше гостоприемен.

017

018

Поглед на юг към Митикас и Сколио. Надолу не ми се гледаше. Помахахме си със другите байр будали на Митикас, които се оказа че също са българи.

019

Христос Какалос е малка хижа кацнала на ръба на Платото на музите. Носи името на първия грък покорил Митикас едва в началото на миналия век. Наскоро бтв (освен че е малко българска, вече е и малко телевизия) новините имаха удоволствието да я прекръстят на Христо Скакалов. Помислих, че не съм чул добре и на следващия ден проверих в сайта им, уви грешката не беше в моя телевизор.

020

Поглед към Платото на музите, вляво Йосос Апостолоидис, връх пророк Илия, в центъра на заден план връх Скурта, вдясно хижа Христос Какалос. Фон учитиво предоставен от Македония, Егейско море и Халкидическия полуостров. Там някъде са Паралия и Катарини, хората се пекат на плажа. Пред мен около 400 метра по-надолу въртопа Горна.

021

Отново Йосос Апостолоидис известен още като Refugee SEO и връх пророк Илия.

022

Адреналина на мах. Групата невероятна. Пътя надолу бавен и славен, по добре познатия метод.

023

Стефани вече хвърляше сянка върху въртопа, а аз бях изостанал достатъчно от групата.
Този ден се прибрахме по тъмно и челниците влязоха в употреба. Не си спомням да съм си лягал толкова доволен от доста дълго време.

024

Незнайно как ми дойде идеята да стана рано и да поснимам преди тръгването от хижата. В началото беше само мъгла, след това заваля и сняг. Към осем бих отбой и се върнах в хижата за закуска.

025

Хижата също заслужава малко внимание. Хижа Спилиос Агапитос е на 2080 м., течаща вода няма. Хижата свети от чистота, нова и поддържана. До нея всичко се носи на крака – поне три часа. Хижарката Мария е наполовина германка, наполовина гъркиня, редът който налага е железен, а условията прекрасни. В другата хижа в която влизах Йосос Апостолоидис положението беше същото. Не искам да правя сравнения с български хижи. В хижата положението беше международно – сърби, немци, англичани, българи. Гърци нямаше.

026

Тръгнахме надолу към Приония, а снега продължаваше да си вали. Постепенно с намаляването на надморската височина го обърна на дъжд. След кратко преобличане и топла супа на паркинга, се отправихме към хотела в Лептокария.
Времето продължаваше да е дъждовно. Плажът на Лептокария е голям, но пясъка не е като нашия, морето – солено.

027

Метеора – интересно място, за съжаление падна се да го посетим в неделята преди 22 септември. Българската реч надделяваше. Тука ще спра, защото съм на път да кажа лоши неща.

028

029

030

031

Прибиране обратно в Лептокария, гироси, октоподи, нощно къпане. Събираме багажа и рано на следващия ден поемаме към Вергина. Пекарните в Лептокария са прекрасни, както и сладкарничките.

032

Вергина е малко селце близо до Верия, който пък е малко градче. По-важното е че гробницата на Филип Македонски е във Вергина и малкото селце се е превърнало в туристическа атракция. Гробницата е добре направена, сувенирите в магазинчетата фалшиви (изключвам този в самата гробница).
Екскурзията особено в планинската и част беше страхотна, голямо браво на Момчил от бюро Радецки.
Още няколко.

034

Как се правят хубавите снимки

Едно небе и облаци над мен

Едно небе и облаци над мен

*Всички публикувани снимки са със запазено авторско право, използването им без позволение е незаконно.

One Response to “Планината на Боговете”

  1. теди казва:

    а дали може да ми кажете телефон на хижата спилиос агапитос

Leave a Response

*