Китайски хроники

Шанхай, след дълъг полет и едно прекачване се оказваш в друг свят. Часът беше около 21:00 местно време. Влажноста и жегата те удрят още в ръкава на летището. Ах, каква влажност. Такси и почивка. На следващия ден, още по-горещо и влажно. Река Huangpu дели града на две части, на запад Puxi (на снимката горе – Народния площад и Шанхайския музей), и Pudong – търговския и финансов център на изток (небостъргачите на долната снимка). *Съжалявам за имената написани на латиница, но това е единствения необъркващ начин.

Прекалено много впечатления за прекалено кратко време, или типичен първи ден на ново място.

Задължителна туристическа атракция – аквариумът. Самата концепция да гледаш храната през стъкло, сигурно е още по-странна за китайците, отколкото за мен, но аквариума е красив. В една от залите имаше отворен аквариум с малки акули, които можеш да погалиш, като разбира се преди това си измиеш ръцете.

Живота кипи, на всяка крачка можеш да купиш, продадеш, наемеш и не знам още какво.

Уличките и движението по тях. Шофьорите и пешеходците, не просто се справят с хаоса, те го управляват. Мотоциклетите и велосипедите са навсякъде, вляво, вдясно, на тротоара. Това което ме изуми, е че катастрофи с коли не видях (изключвам една на магистралата). Също така обаче не видях и скутер, който да не е омятан, и да не носи пресни следи от среща с по-твърди предмети.



Старият град, място създадено специално за чужденци, сувенири, чаени церемонии, лъскави, стари сгради и Starbucks разбира се.

Сред целия хаос, викове, крясъци и „Bags, watches, T-shirts!“ се е скътала градината Yuyan. Построена от чиновник, по време на династията Минг, за да могат да отдъхват в нея родителите му. Прекрасно място да си починеш и да погледаш красивата архитектура и тлъстите червени шарани, плуващи в езерцата.


Пътищата на Шанхай са на няколко нива, не че ги спасява от задръстванията, но определено без тях положението щеше да е трагично. С темповете с които строят, си мисля, че ще са им необходими три-четири месеца и в България няма да имаме никакви проблеми, нито с магистрали, нито с трафик.

Небето се оказа стоманеносиво, типично било. Само от време на време след неизменния дъжд се появяваха за кратко палави облачета. Народния площад, поглед към сградата на местното правителство, вляво Театъра, вдясно Палатата за градско планиране. Точно зад мен остава Шанхайския музей.


Френската концесия, едно време тук се е помещавало френското управление след поредна гражданска война. Място където можеш да си купиш нещо от всяка световна марка. Бутикови магазинчета и колониална архитектура, се редуват с молове, в които се губиш. Интересното е че китайците пазаруваха, при това юнашки. Всички молове си приличаха по това, че бяха огромни. Стоките в тях обаче варираха, имаше определено маркови, в които цените те зашеметяваха. Нормалните европейски и американски марки, в тях ако се абстрахираш от пълчищата хора, спокойно можеше да си помислиш че си в произволна европейска столица (е вярно че в Европа не са толкова огромни). Преминаваме през качествените китайски стоки, за да стигнем до любимите Fake market-и. Искаш iPod, или пък Seiko, а чанта на Gucci? Ментетата са навсякъде, а мелодичното „Bags, watches, T-shirts!“ те дебне на всеки ъгъл. Няма смисъл да отговаряш и да обясняваш, човека който те кани освен тези три думички знае още няколко заучени фрази.

Някъде скътани сред високите сгради са останали и части от стария Шанхай. Нисички къщи, със тесни улички между тях, който се заключват нощем.

В сърцето на гъмжилото все още се крият няколко храма. На снимката дори храмът Jinyuan не е пожален от постоянното строителство.

Изглежда, че културата просто не насмогва на растежа. Шанхай ми се стори беден на съвременно изкуство. В градската галерия изгледах около 400 фотоса на Мао подредени в три зали. Това всъщност беше и най-силното напомняне (+ червеното знаме), че сме в комунистическа държава.  Пълните магазини, денонощните супермаркети, частната инициатива, сексшоповете, ултра модерния град, въобще не се връзваха с моите остарели представи за комунизъм. За сметка на това на третия етаж имаше невероятна изложба на китайски фотограф от годините на Културната революция.

Градът продължаваше да живее своя живот и тълпите не секваха до късно.

Още един от задължителните елементи – разходка с лодка по река Huangpu. Източния бряг и Oriental Pearl, а в задния план снага извисяват кулата Jin Mao и Шанхайския Международен финансов център. На западния бряг е Bund-a наследство от колониалното минало. Всяка голяма компания е имала собствена сграда там. Понеже са строили на брега на реката където почвата поддава първоначално входовете на сградите са били два три метра по-високо. За съжаление, крайбрежната алея от се строеше наново за да посрещне гостите на Експо 2010.

Оказа се, че по същото време се провежда най-голямото китайското фото изложение. Впечатляващо по мащаби, както и всичко останало. Няколко сгради, като цели етажи бяха отделени за аксесоари, гримьори, фонове и реквизит. Фотографията, особено сватбената е на почит в Китай. Сватбена, но малко по-различно от нашите разбирания. Примерно година преди сватбата се хващате подръка с бъдещата половинка и си правете сватбена сесия в студиото на избрания фотограф. Реквизитите могат да засрамят Бояна. Морета, планини, прерия, включително карета с кончета, а за по-модерните моторница. В рамките на изложението имаше и фото-изложба. Избягвам да публикувам чужди фотографии (особено като не мога да цитирам даже името на автора), но долната определено ме впечатли.


От фотографска гледна точка имаше по-много от всичко, включително и един дигитален Seitz, че и километрични снимки от него. Въпрос на престиж е да се съберете цялото предприятие и да ви направят снимка, на която се вижда имаш ли проблеми с косопада. На щанда на Хаселблад не можах да се сдържа да щракна на пилотното осветление.

Докато съм на тема фототехника. Освен обикновените молове, се оказа че има и фотомол на ъгъла на Luban и Xietu – Shanghai Xingguang Photo Gear Mall. Много, ама наистина много магазини за фототехника на едно място, от дигитални сапунерки до голямоформатни камери (включително местните Shen Hao). Цените не са хонгконгски, но определено са по-ниски от европейските.

След шума на мегаполиса, се разходихме до малките селца в околностите, известни като китайската Венеция. Първоначалния план беше да посетим Tongli, но се оказа че билетите са свършили и отидохме до Zhouzhuang. Около 80 километра път с автобус, шофьорът смяташе за въпрос на чест да ни покаже, че климатика може да държи температура от 16°С. Външна температура 41°С, ефекта при слизане – безценно.



Някъде в цялата плетеница от канали съумяхме да намерим една прекрасна градина, сравнително тиха и ненаселена.



Освен туризма, рибарството е другия основен поминък на местните. Хванатато независимо риба, рак, влечуго, отива в едни прекрасни аквариуми на витрината на ресторанта, където изчаква да доиде туриста, който гордо ще го посочи за свой обяд. Каналите са всичко в селцето, те са източника на храна, те са туристическата атракция, те са мястото където се мие посудата, и да, предполагам те са и тоалетната. На тесните тротоарчета, покрай канала освен ресторантите има и магазинчета за сувенири, от тях местните призоваваха с възторжените викове Локо-локо. След сериозен размисъл и помощ от приятел ни се проясни, че те са просто учитиви и ни подканват на английски – виж, виж(Look, look!).




Обратно в Шанхай, времето показваше някакви признаци на проясняване, това беше денят за снимане.


Винаги съм знаел, че света се държи на крехките женски рамене, е получих и потвърждение. Кулата Jin Mao (вдясно) и Шанхайския световен търговски център (вляво, разбира се че веднага го кръстихме „отварачката“) стърчат високо в небето на Pudong. До 1993 година тук е било промишлена зона, ниски, мръсни постройки. Тогава вземат решението Шанхай да стане финансовия център на Китай, градът който да противостой на имперския Хонконг. Отварачката би трябвало да е най-високата сграда в света, но поради забавяне не отваря навреме, а впоследствие се оказва, че е малко по-ниска от Тайпе 101. Първоначалната идея е била отвора в горната част да е кръгъл, но китайците се заинатили защото щял да прилича на японското знаме… Сега до тях извисява снага конструкцията на трета кула 128 етажната кула Шанхай, която се очаква да е готова 2014 година.

Единодушно си избрахме да се качим на по-красивата и малко по-ниска сграда, кулата Jin Mao. Така изглежда света от 88-ия етаж. Дотам изкачването трае 45 секунди, а услужливия дисплей в асансьора показва 9,1 m/s.

Едно от най-високите хотелски фоайета в света, погледнато през 34 етажния атриум. Куриозно, но най-високото е само на метри зад мен в „отварачката“. И двете хотелски части са собственост на Хаят, какъв би бил ужаса, ако друга верига вземе площта в „отварачката“ и им отнеме титлата.

Моста в далечината е Yangpu, до 1995 година държал титлата най-дълъг мост с въжена конструкция.

На юг, мостът Nanpu, а малко зад него мостът Lupu, който пък е бил най-дългия мост с арка в света.

Oriental Pearl – очарователната ТВ кула, а на другия бряг началото на The Bund и мястото където се влива река Suzhou.

Краят на работния ден дойде, а с него и на нашата разходка в Pudong. Нощта също беше относително ясна и се поблазних да направя няколко снимки от високо.

От 32-ия етаж Suzhou Creek наистина изглежда като поточе. Дори нощем влагата и горещината не отпускаха хватката. Навсякъде има климатици, но част от местните предпочитат да си извадят рогозките и да се паркират да спят на пешеходните мостове, където подухва лек ветрец. Хората са напълно спокойни, престъпноста не съществува.

Културни и възпитани ли са китайците? Видях тези хора да кормят риба на улицата, да плюят по масата в ресторанта, да се блъскат в метрото, като не позволяват на слизащите да минат. От друга страна същите тези непознати хора ще се спрат и ще ти подадат кърпичка, за да си избършеш обувките, които си нацапал в калта на поредния строеж. Точния отговор е – различни.

Шанхай е чревоугодническия рай. Тук са събрани кухните на цяла Азия, при това на достъпни цени. От кварталните закусвалнички (буквално на всеки ъгъл), до лъскавите ресторанти, навсякъде те чака нещо интересно, ново и вкусно. Е, често трябва да се пребориш с жестомимичен превод и да се примириш, че не винаги знаеш какво ядеш. Местните също обичат да похапват навън и го правят често.

Hangzhou е една от старите столици на Китай на 180 км от Шанхай. Малкият 7 милионен град е разположен на брега на Западното езеро и е едно живописно и ужасно горещо място.










В Hangzhou за първи път видях дървен автобус (че даже се и возих), дървен отвътре, дървен отвън, имах някой съмнения и за двигателя. Като цяло транспорта правеше впечатление. Метрото в Шанхай е почнато 1995, тази година ще има своята 13-та линия. Без да искам, правя паралели със софийското. ЖП транспорта определено комплексира клиентите на БДЖ, не стига че самата гара беше оформена като летище, със чекин и зала където изчакваш да те поканят на перона, но и влаковете приличаха на самолети. Линията от летището до града се обслужва от първия в света комерсиален влак на магнитна левитация. Влака взе 30-те километра до летището за 7 минути, като съумя да вдигне 430 km/h. Колите по магистралата до нас просто стояха на място! За летището не ми се говори, добре че преди да кацнем в София минахме и през Шереметиево. Въпрос на чест е за китайците да са първи в света.


Шанхай се оказа един град в който наистина можеш да се почустваш като европеец. За финал си оставих две любими снимки – Шанхайския музей и 360° хоризонт на Pudong.


4 Responses to “Китайски хроники”

  1. Mick казва:

    Много добре разказано с текст и снимки!
    Финото чувство за хумор и ‘некрещящите от обработка’ фотоси,
    увеличават ‘динамичния обхват’ на разказаното от първо лице :)
    Поздравления.

    П.С. Това с дървения автобус ме разсмя искрено :))

  2. NinaNik казва:

    Поздравления и за снимките и за разказа :-))
    Поздрави!
    Нина

  3. Julia казва:

    Браво, страхотни снимки и интересен разказ, без нищо излишно. Всичко е описано много реално, поздравления!

  4. Ден казва:

    Първо: wow (: уникално!
    Второ: особено „малкият 7-милионен град“
    Поздравления, интересен постинг

Leave a Response

*